Парк "Лучиано"

Беше една прекрасна сутрин.Разбира се хладна и облачно небе.
Сложих късото си бюстие,един къс клин,маратонки и се запътих към парк "Лучиано" за да потичам малко по алеите.
Щом престигнах там нямаше много хора,което попринцип не остройваше,но беше прекалено тихо нямах дори и ской да си говоря.
Сложих слушалките си в ушите,пуснах айпода си да върви и тръгнах да тичам леко.

Стреснах се и леко подскочих назад.Не бях очаквала някой да изкочи право пред мен.
-Ам..здравей Джейк - отвърнах му аз и въпреки лекия стрес се усмихнах и както винаги заострените му кучешки зъби се показаха леко и лъснаха от светлината.
После направих една крачка напред,за да се приблежа.
-Добре-казах му аз със кадифен глас и стояща чаровна усмивка на лицето

Роз присви леко очите си от болката и леко стенание излезе измежду алените и устни.
-Неприятностите са за хората,не ми са нужни бодигарди,за да се разходя из парка -каза тя като леко се отдръпна от него.
Не го разбираше сега.Зъбите и се прибраха и очите и възвърнаха зеления си цвят.Изглеждаха толкова невинни,просто като два диаманта,а тя самата не беше такава.

Роз започна да диша тежко.Самият той можеше да усети колко бавно вдишваше и издишваше,а дахът и се блъскаше във врата му.
Усети студенината на зъбите му по кожата си и потрепна леко.
Не успя нищо да каже,не искаше и да мръдне.Роз не можеше да разбере и какво го е прихванало
-Джейк...аз...-поде тя,но не успя да довърши.Въздухът леко се спря в гърлото и и е задави,така че тя не успя да каже нищо повече

Роз се спря задъхана.Погледна го с лек уплах.Очите и отново бяха изгубили зеления си цвят.
-Азз...Джейк,плашиш ме,моля те-каза тя задъхано,гледайки го в очите.
Погледът и не изказваше злоба,бе някак пленителен,но и пълен със страх точно в момента.Чувстваше се като едно агне,което се опитва да избяга от вълка,знаейки,че това е безуспешно,
Роз се отдръпна няколко крачки назад,продължавайки да го гледа в проницателните очи

Роз го погледна плахо и с бавни стъпки се приближи до мечката.Тя се наведе към врата и и с леко изсъскване извади зъбите си навън.Заби ги във врата и и започна да пие,но не пи много.След това се изправи и каза:
-Аз..ядох .. не съм много гладна-и се усмихна полувинчато.
След това отново погледна Джейк и усмивката и изчезна от лицето и.Тя избърса устата си,но по устните и остана още кръв.Застана без да мърда и отклони погледа ис от Джейк

Роз издиша тежко,леко се боеше,в последните няколко минути той е бе изплашил.Боеше се,но и не искаше да мръдни и не смееше.
Очите и бяха насочени леко нагоре,понеже бе по ниска от него.Усещаше как отново ще се появи онази буца в гърлото и и тя ще се задави.Роз прохапа леко долната си устна и вкуси малките капи кръв,които бяха останали.Тя потрепна и тогава той ..

Роз допря ръка на корема му и почувства плочките му и не се отдръпна от целувките му,а отвръщаше.Сега страхът едва ли не се стопяваше,но все още уставаше нещо,което да е кара да се притеснява леко.Тя определено бе забравила какво е да вкуси човешка кръв и аромата някак е привличаше,но вече 100 години се бс здържала и можеше да се контролира.
Когато устните им се отдръпнаха тя каза :
-Азз...- но не довърши ,защото той ..

Роз усети пробождането по устните си,и как малки капки крв се стичат.Леко стенание се прокрадна от устните и,но те остана така и не помръдна.Бе заклещена между Джейк и дървото.Ръцете му е бяха зграпчили и тя в момента бе толкова крехка - като едно мишле между зъбите на лъва -едно по-силно движение и той щеше да е потроши.
Роз леко стисна очите си и настръхна.Не разбираше какво става.Не знаеше какво бе намислил.

Роз изпита адската болка лазеща по цялото и тяло.Стисна очите си и за миг имаше чувството,че вече е мъртва,уви тя бе умряла вече един път и не се боеше от смъртта.Щом стисна очите си осъзна,че чуства Джейк до себе си.Пое си дълбоко въздох и с големи усилия избута ръцете му.
-Джейк..-каза тя тихо и следи от сълзи,породени от болката,личаха по алените и бузи.
Тя направи няколко крачки и застана на около 5м. от него,което за един въмпир не бе нищо.Знаеше,че той за секудни можеше да стигне до нея,но просто стоеше там и се възстановяваше.

Роз бе забила зъбите си с гняв и злоба.Бе стиснала ръката му и впила здраво зъби в нея.След определено време го пусна и изсъска.Отново отвори устата си и тръгна да го напада.Злобата личеше в очите и,а вените по врата и бяха изпъкнали.Пред него бе просто като едно коте,което си играше и тя го осъзнаваше,но не можеша да стои просто така

Щом Роз усети,че в момента е расеян захапа истните му и одра врата му.Отдръпна главата си и впи ноктите си точно в свивката на ръката му.С всяка измината секунда стискаше по-здраво.Щеше да и отнеме малко време,понеже не бе толкова силна, но окло 4 бързи минути и вече бе готова да защипе зъбите си и да ги тръпне направо с вените му,жилите и да пречупи костта,но щом тръгна да разкъсва той ...