Началото на гората

Гората бе тихо и спокойно място, където хората често идваха. Тя предлагаше доста възможности- къмпирнг, разходка, лагерни игри и дори място, където да ловуват вампирите. Докато е ден, мястото е напълно безопастно, защото в тези части на гората трудно би се изгубил дори много неориентиран човек. Но когато падне мракът на нощта, е препоръчително да не се разхождате сами.
През дърветата има пътека, по която можеш да се върнеш назад и да излезеш извън дърветата, ли да продължиш към по-гъстите части на това място, чисто и просто, за да си вдигнеш адреналина...

Не бях ловувала от доста време, а залезът тъкмо падаше и ми осигураваше идеалната възможност. Направих няколко крачки навътре в гората и се заслушах. Не чувах нищо, което да е прекалено обезпокоително. Сложих качулката си, защото заради слънчевите лъчи, кожата ми започваше да блести. Господи, приличах на фея така. Намръщих се и въздъхнах по-скоро отегчено. След миг се затичах и се озовах върху клона на близкото дърво. Облегнах се на дънера му и отново се заслушах. Не...тук нямаше никого. Или поне така си мислех, докато не започнах да долавям стъпки. И не само това...Специфичната миризма на Волтури нахлу в съзнанието ми и аз видимо се напрегнах. Надявах се да не идват да търсят точно мен, защото тогава наистина щях да имам неприятности. Е...предполагам скоро щях да разбера кой идва и с каква цел, стъпките се приближаваха. Спрях да дишам, очаквайки непознатият...

Скочих от дървото на земята, като все пак внимавах. Той бе доста...по-възрастен от мен. Но го познавах и то от доста отдавна и явно сега бе в добро настроение. Усмихнах му се и леко стиснъх ръката му в отговор.
- Колко пъти съм ти казвала да ме наричаш Лиза, а не Елизабет. Цялото ми име звучи някак...прекалено сериозно.- вдигнах небрежно рамене и срещнах погледа му. Очите му бяха червени, каквито по принцип бяха и аз си припомних какво е да вкусваш човешка кръв. При спомена моите проблеснаха и оз побързах да отклоня поглед. Отново се облегнах на дървото, гледайки изучаващо Джейкъб.
- Какво правиш тук? Едва ли си дошъл на лов за зайци, както мен...- предизвикателна усмивка се разля на лицето ми и аз задържах погледа му малко повече, отколокото трябва...

Преглътнах мъчително. Очите ми придобиха червен оттенък, а тялото ми затрепери. Отклоних поглед и стиснах юмруци. Спрях да дишам, постепенно възвръщайки самоконтрола си.
- Вече не пия човешка кръв. От поне...200 години.- вампирските ми зъби се удължиха и в гърлото ми забушува огън.
- Но виждам, че ти определено не си на животински диета.- дори се опитах да се усмихна, но не успях. Вените по лицето ми бяха изпъкнали и аз бях на път да загубя контрол...

Затаих дъх, очаквайки той да направи нещо, но той просто ме гледаше очаквателно. Докоснах ръката му съвсем леко, но след миг се отдръпнах. Отстрани на устната му се стичаше капка от алената течност и нямаше как де не привлече вниманието ми.
-Какво ще направиш, ако направя това?
Наведох се и бавно я облизах кръвта. Не знам как ще реагира на това. Това ми харесваше у него, винаги непредсказуем. Боже...Кълън щяха да ме убият ако разберат. Е, нали затова са тайните! Малкото в дяволче в главата ми заликува, а аз просто гледах Джейк с пламъче м очите. Дали породено от кръвта или просто, защото е Джейк?

- Странно, не ми изглеждаш като неопитен.- целунах го, хищнически взимайки и последните останали капки кръв. Прокарах ръце по корема му и за миг се отдръпнах, срещайки погледа му. Отново се наведох, но този път към врата му и леко го одрасках със зъби, така че да се появят капки кръв. Насладих се на вкуса им и отново се отдръпнах. Е...не беше точно отдръпване. Бях на сантиметри от устните му.
- Нещо против да пия?- вдигнах вежди и вече бях сигурна, че очите ми са кървавочервени.

Стиснах очи и изпитах лека болка при захапването.
- Дори...Кълън...нарушават правилата си....понякога-казах го на леки пресекулки, след което жадно забих зъби във врата му. Веднага усетих промяната в тялото си. Сякаш пиех ракетно гориво. Странно, но никога преди не бях опитвала вампирска кръв. А сега пиех кръвта на...най-страият вампир на света. Или поне най-старият, който аз познавах. Преглътнах и издишах тежко. Боже, харесваше ми. Скоро спрях и се претърколихме. Сега Джейк бе върху мен. Отпуснах се назад, чувствайки се едновременно пренаситена и жадна за още. Двете ранички на врата на вампира бързо зарастнаха от самосебе си, сокато той продължаваше да поглъща кръвта ми.
Съвсем скоро той спря и се отдръпна. Изправих се и изтупах дрехите си. Трябваше да си вървя, ако останех още малко Кълънови щяха да ме разчленят.
- Аз...ъм...имам работа. Ще се видим някой път отново.
След толкова време още не се бях научила да лъжа като хората. Отказах се с опитите си да го убеждавам в нещо, което очевидно бе лъжа, затова просто му помахах и се затичах между дърветата. Трябваше да изчистя цвета на очите си преди да се прибера, защото нямаше да е приятно. В момента мисълта за зайци и сърни ме накара да смръщя вежди, но съвсем скоро просто ми се наложи да го направя...

Отново бях тук.Не мога да повярвам,че стоях тук и се оглеждах.Търсех жертва.С вампирската си скорост бях стигнал тук.Огледах се.Една птица прехвърча.Надуших някой.Усетих го от доста одавна.Беше вампир.Или вампири.Кълънн.Отново ли.От тях нямаше отърване.Просто сякаш навсякъде ме преследваха.Качих се на близкото дърво и зачаках някой да дойде.И бях прав.Едно момиче бързо спря под дървото ми.Облизах се.Щеше да бъде забавно!

Ето го отново онзи скучен следобед,който ме преследваше всеки ден.Уви,всички идеи ,които ми идваха на ума вече ми бяха писнали...интересното беше,че всеки път идвах тук ,както и сега и не ми омръзваше.
Навлязох навътре и чух шумолене от една от короните на дърветата.Огледах се и какво да видя,така добре познатият ми Джейкъб Волтури.Застанах с лице съм него,надигната глава нагоре,за да го виждам и казах:
-Привет,Джейк - и се усмихнах вежливо

-Здрасти Роузи..
Усмихнах се и червените ми очи лъснаха.Паднах пред нея и я целунах по устните.Хванах ръцете и' и я накарах да млъкне.
-Знаеш ли..Пие ми се кръв от хораа...Искам да пия..Ще ми доведеш ли?-попитах и я погледнах с умен и нежен поглед.Галех страните и'.Опипвах всяка линийка по нея.Всяко кръгче.

Захапах долната си устна от целувката,която не очаквах и казах замислено,като свъсих вежди:
-Джейк,знаеш в какви неприятности ще се натъкна отново ако някой разбере или ме види ... а и не искам да бъда разкъсана от онези кученца..
Определено тези дни неприятностите ми бяха в повече,защо ми трябваха още?Макар че всеки знаеше колко много го харесвам ...
-Със сигурност някой ще мине от тук ... или не знам - казах отново аз ,като положих ръце на раменете му

Усещах жаждата в гърлото си и изгарящата болка. Трябваше да ловувам, не го бях правила от доста време и сега беше станало много зле. Отидох в гората преди да убия някого и вдишах дълбоко. Усещах миризмата на два вампира и то не много далеч от мен. Е, надявах се да не им преча. Но само след миг се заковах на място, усещайки специфичната миризма на Джейк. Да, той определено се различаваше. Може би трябваше да намина. Очите ми бяха станали черни от жаждата и аз едва успявах да стоя мирна. Наблизо имаше и стадо елени, усещах ги по-силно от въздухът около мен дори. Нямаше да издържа много време без да се нахраня, затова само след миг впивах зъбите си в шията на едно от животните. Кръвта веднага ми подейства и аз видимо се успокоих. Продължих да пия на големи глътки, като накрая оставих тялото на земята. Облизах устни и след няколко секунди бях при вампирите. Стоях зад едно дърво, преценявайки възрастта на момичето. И двамата ме бяха усетили, затова трябваше да се поява. Пристъпих леко напред, усмихвайки се.
- Привет...- облегнах се отново на дървото, срещайки погледа и на двамата.

Дойде и Елизабет.
-Здрасти Лизи..
Усмихнах се и погледна физиономията на Розали.Тя явно познаваше Елизабет.Естествено..Тя беше Кълън.И май ни разкриха.С голяма бързина се доближих до нея...Целунах я бързо и я бутнах на тревата.Насочих ръката си към тялото и' и тя започна да се превива от болката.
-Ако кажеш на някой ще те накарам да си изгубиш ума от болката.Мога да го направя.
Отново доста бързичко стигнах до Роузи.
-Вие нали се познавате?

-Май май ... -казах замислено,като бях впила поглед в момичето.
Познавах е много добре,все пак се считаше ,че сме от един клан.
-Добре дошла,Елизабет- поздравих е после аз и поклатих глава делово.Интересното беше,че стоях на разстояние дори и от Джейк,който преди малко се намираше на милиметри от мен.
Нямах си и на представа какво още трябваше да кажа.Аз просто скръстих ръце зад гърба си и направих няколко крачки в различни посоки ... като един свободен електрон

Джейк ме събори на земята и само след секунди усетих ужасяваща болка. Изпищях, извивайки тяло. Но както бе дошла, така и спря. Знаех за дарбата му, но никога не я бях изпитвала. До днес. И както бе дошла, болката така и изчезна. Отворих очи, дишайки учестено. Това ми бе навик още от преди. За миг се огледах, виждайки притеснението на Розали в погледа и.
- Стига де...Не искам да развалям купона. И ще си мълча.- вдигнах леко рамене, усмихвайки се. Изправих се светкавично на крака, изтръсквайки дрехите си. Момичето бе красиво и май с Джейк бяха двойка. Е...радвах се за влюбените. Дано са щастливи заедно. Усмихнах се отно с надеждата да стопя част от напрежението.

Усмихнах се на двете момичета и ги погледнах изпод вежди.
-Е?Какво ще правим тримата..Сега когато се видяхме..Искате ли да пием човешка кръв?-попитах и ги огледах.Явно идеята не им допадна.
Доближих се до Розали и отново я целунах.След това и' прошепнах.
-Искаш ли отново да чувстваш вскуса на кръвта по устните си.Ами ти Лиза?Искаш ли?

Отново се изненадах от неочакваната му целувка и погледнах Лиз.
-Надявам се да че няма да кажеш нищо! - казах и аз , а после се усмихнах свежо и добронамерено.
После чух предложението на Джейк,което чувах доста честно.
-Аз съм пас,Джейк , много добре знаеш.-отвърнах му аз и леко тъжна гримаса се разпиля по лицето му.

-Роузи...Хайде..Ела в моя клан..Ще бъдеш много полезна..
Усмихнах се.Целунах я отново,за да е по-ефектно.
-Ще имаш човешка кръв от истински хора.А не от тази помия.
Посочих един близък заек,който се беше заврял в близките храсти.
-Хайде де.Да не би да те е страх от Кълън?!Те са безобидни..-усмихнах се и я отново устните ни се сляха.

Изумих се от предложението му,а после стрелнах поглед към Лиз и заговорих объркано:
-Аз...не знам...-и прокарах пръсти по идеално изваяните черти на лицето му.
Започнах да се замислям в последните му думи.Спомних си колко приятно беше преди да ме намерят Кълън , пиех човешка кръв,която ме насищаше,изпълваше с енергия.Нямаше правила!
-Не ме е страх от тях...Аз просто не знам , Джейк -заговорих отново аз замислена и вгледана в дълбоките му очи.
-Защо не ме намери ти , а те?Защо,Джейк?-изстрелях един въпрос аз,а после се надигнах леко на пръсти,целунах го и казах:
-С теб съм - една уверена усмивка се плъзна по лицето ми ...

Замалко помислих,че няма да успее да го направи.Усмихнах се при крайния резултат.
-Сега..Трябва да го преудолееш.
Захапах я по гърлото.Трябваше да е интересно.Подуших други вампири.
-Кълън..
Погледнах Лиза,която гледаше натам.Сигурно ги беше извикала.
-Трябва да се махаме!
Целунах я и я хванах за ръката.Започнахме да тичаме и най-накрая изчезнахме.